ЕС подготвя ново търговско оръжие в битката с икономическите съперници

Брюксел ще направи опит да увеличи геополитическото значение на Европейския съюз в сряда, предлагайки ново политическо оръжие, което ще му позволи по-лесно да налага санкции върху икономически съперници като Китай и дори САЩ, коментира Politico.

Макар че форматът на икономическата "гаубица", която ЕС има наум, определено е нов, свободно търгуващите европейски страни и търговски експерти вече предупреждават, че тя може да се взриви в лицето на най-големия търговски блок в света.

Предложението на Европейската комисия за оръжие „срещу принудата“ се отправя, след като години наред ЕС се оплаква, че е уязвим от икономическо изнудване от страни, които се възползват от разделенията между европейските държави, тъй като ответни санкции могат да бъдат налагани само с пълно единодушие. За да се пребори с тази слабост, този нов инструмент ще позволи на Комисията да налага търговски санкции срещу страна извън блока, които 27-те държави членки на ЕС ще могат да блокират само с мнозинство.

През последните години ЕС често се оказва на милостта на силови тактики от съперниците си, които са експерти в игри от типа „разделяй и владей“. Китай отправи заплахи срещу френското вино и германските автомобили и дори се закани да не купува самолети на Airbus в опит да спре редица политически инициативи на ЕС. По същия начин съюзът оспорва, че САЩ са наложили мита незаконно върху европейската стомана и алуминий, твърдейки, че те представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

В един от най-противоречивите въпроси представителите на ЕС бяха бесни, че Европа бе изолирана от опитите си да възстанови отношенията си с Иран, след като САЩ отново наложиха санкции по време на администрацията на Доналд Тръмп, които могат да наказват европейските компании, работещи с Техеран. В същото време няколко европейски дипломати твърдят, че част от функцията на един инструмент за борба с принудата трябва да е да спре САЩ да диктуват външната политика на ЕС, макар че не е ясно дали предложението в сряда ще осигури смислен начин за заобикаляне на този вид санкции от Вашингтон.

Новият проектозакон, до който е намерил достъп Politico, казва, че Европа е изправена пред „законодателна празнина“ за това как да отговаря на този вид реална политика, а търговията „все повече трупа оръжия в геополитически контекст“.

„Съюзът в момента няма законодателна рамка за действие срещу икономическа принуда. Нито един от съществуващите юридически инструменти не адресира проблема на икономическата принуда“, се казва в проекта.

Джонатан Хакенбройх от Европейския съвет по международни отношения (ECFR) твърди, че новото оръжие е „много повече политически инструмент, отколкото нещо, което някога сме виждали от търговския отдел на ЕС“.

Сякаш предусещайки бъдещи развития, ЕС сега е изправен пред точно такъв вид конфронтация, където инструментът за борба с принудата може да бъде приведен в действие. Пекин миналата седмица реално спря изцяло търговията си от Литва в отговор на дипломатическата подкрепа на страната за Тайван.

„Макар че трети страни могат да наложат икономически санкции върху страна членка, страните членки не могат да предприемат такива, за да се изправят срещу тези мерки“, коментира литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис, искайки от ЕС да се намеси от името на страната му.

Кутията на Пандора

Предложението на Комисията обаче е толкова мащабно, че някои европейски столици искат да ударят спирачки заради опасения за лавина от търговски конфликти.

„Много сме загрижени за това предложение“, коментира търговски дипломат на ЕС. „Разбира се, ЕС не трябва да бъде наивен в търговската си и външна политика. Но не можем ние да бъдем тези, които ескалират търговски спорове“.

На теория новият инструмент има за цел да възпира страните да използват силови тактики на първо място. На практика обаче предложението крие риск да се отвори кутията на Пандора.

„Въпросът е дали предложеният модел наистина ще бъде ефективно възпиране срещу принудителни суперсили [като Русия, САЩ и Китай] – или просто друг търговски дразнител“, коментира Хосук Лий-Макияма от Европейския център за международна политическа икономика (ECIPE).

Той предупреждава, че ЕС може да загуби много. „Използването на този инструмент се базира на предположението, че враждебна страна няма да отвърне и че тя има повече за губене от ЕС. Рядко това е наистина случаят, тъй като ЕС е най-големият износител в света“.

Реакция от ЕС може да задейства верига от ответни мерки, които могат да се прицелят в абсолютно различни сектори. „Някои избухливи страни членки ще трябва да се научат да мислят в перспектива, преди да започнат да си играят с ножиците“, коментира Лий-Макияма.

Именно тази ескалация е това, което тревожи страни с по-отворено търговско мислене в блока, както и търговски партньори на ЕС с подобно отношение. Япония вече изрази опасенията си, а дипломат от друга страна извън ЕС казва, че инструментът представлява „рискова територия“ за съюза.

Заграбване на властта

А има и вътрешна игра на власт в ЕС.

Бъдещите санкции ще бъдат инициирани от Европейската комисия, което предизвиква опасения за заграбване на властта. Търговският отдел на ЕС ще играе все по-голяма политическа роля, която заобикаля настоящото изискване за единодушие по външната политика в Съвета.

Швеция и Чехия са сред държавите, които вече изразяват опасенията си, искайки повече принос от страните на ЕС. Двете държави ще са ротационни председатели на Съвета на ЕС, след като приключи мандатът на Франция през първата половина на следващата година, затова една от тях вероятно ще води преговорите по проекта между европейските институции в края на следващата година или през 2023 г.

Шансовете някои столици да се опитат да отслабят инструмента или поне да засилят участието си са големи.

Силно подкрепящите трансатлантическите отношения няма да искат да влизат в битка на взаимни санкции с Вашингтон заради Иран, а много страни от ЕС се страхуват от търговска война с Китай само за да се защити Литва – нещо, което могат да избегнат в сегашното предложение само ако има мнозинство, за да се блокира решението на Комисията.

Но ако предложението бъде отслабено, има риск инструментът също да бъде по-малко ефективен.

„Трябва да бъдем колкото се може по-мащабни по отношение на дефиницията за принуда и по контрамерките“, заяви Мари-Пиер Ведрен, френски евродепутат, която проследява инструмента за либералната група Renew Europe. “Ако искаме този инструмент да има желания възпиращ ефект, той трябва да бъде амбициозен“.

Ако новото оръжие бъде отслабено, за да отговори на най-слабия общ знаменател, това ще навреди на доверието както в инструмента, така и в самия ЕС, казва Хакенбройх от ECFR.

“Има очевидна липса в инструментариума на ЕС в момента, тъй като трета страна може лесно да убеди една или две държави на ЕС да гласуват срещу контрамерки срещу нея“, казва той. „Но ако инструментът също стане твърде слаб, блокът ще е по-добре без него“.